Становище на Асоциация „Солидарност“ относно проект на Стратегия за психично здраве 2020-2030

До Проф. д-р Костадин Ангелов, дм,

Министър на здравеопазването

 

СТАНОВИЩЕ

 на

 Сдружение „АРЗ Солидарност“

 

Относно: Проект на Стратегия за психично здраве на гражданите на република България 2020 – 2030 г.

Уважаеми г-н Министър,

Сдружение „АРЗ Солидарност“ от 2003 г. работи в областта на психосоциалната рехабилитация на лица, зависими към наркотици, алкохол и хазарт, чрез своята нерезиденциална програма „Солидарност“, а от 2008 г. нашата Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта (НИЛНАХ) осъществява информиране, консултиране и насочване към места за помощ за употребяващи вещества, играещи хазарт и зависими лица чрез телефон и интернет.

От 2019 г. осъществяваме единствената в България специализирана програма за лечение на работещи хазартно зависими лица. Това са сферите, в които организацията ни има сериозни експертни знания и опит, и поради тази причина смятаме, че е от огромно значение законодателят да ползва експертно мнение преди приемането на всеки нормативен акт, касаещ зависимост и превенция на зависимост.

Приветстваме публикацията на Проекта на Стратегия за психично здраве, тъй като в него са изброени редица дългогодишни проблеми в областта на грижата за психичното здраве и съответно са предложени дейности, които поне в някаква степен биха ги решили.

В Проекта е обърнато внимание, че едни от честите психични разстройства в България са злоупотребата и зависимостта от наркотици и алкохол и се предлагат различни дейности, целящи намаляване на употребата на психоактивни вещества.

Това, което ни прави впечатление обаче, е, че хазартното разстройство (както е дефинирано в последната номенклатура на психичните болести DSM-5) не се споменава сред зависимостите в Проекта на Стратегията и съответно не са предвидени услуги за засегнатите лица.

Обръщаме внимание именно на зависимостта към хазарт (която в МКБ-11 вече е дефинирана като нарушение вследствие от патологично влечение към хазартни игри, намиращо се в раздела „Разстройства, дължащи се на употребата на психоактивни вещества или адиктивни поведения“), тъй като в България до този момент няма нито една национална стратегия или програма, която да е насочена и към хората с хазартен проблем и чрез която да се финансират каквито и да било услуги за тях.

Националната стратегия за борба с наркотиците изключва дейности, свързани с други зависимости освен тези към наркотични вещества. В настоящия Проект на Стратегия за психично здраве все пак се предвиждат услуги и за лица, зависими към алкохол, но отново се пропускат хората с хазартна зависимост.

В България не съществува национална представителна статистика за броя на хората, страдащи от това разстройство, но данните, идващи от нашата работа, показват, че броят им е голям и постоянно нараства.

Статистиката на контактите, направени на Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта, показва, че докато през 2013 г. процентът на хората, потърсили помощ заради проблемна игра на хазарт, е бил 2, то през 2019 г. този процент вече достига 19. Хазартната зависимост е втората по честота причина за търсене на лечение след алкохолната зависимост през последните две години и тази тенденция се очертава да бъде запазена и през 2020 г.

Същата тенденция на постоянно увеличаващ се брой зависими към хазарт хора, търсещи лечение, ни доведе до решението през 2019 г. да открием нова специализирана услуга към програмата си за рехабилитация на зависими „Солидарност“. Тази услуга обаче остава единствената по рода си в страната и може да обхване единствено много ограничен брой лица, при това живеещи в София или в близки населени места.

Малкият брой специалисти и програми, работещи с хазартно зависими хора, не е единственото препятствие при търсенето на лечение. Огромен проблем е тяхното изключително неравномерно разпределение в страната, както и липсата на безплатни или по-ниско платени опции за консултиране и терапия. Хората, страдащи от това разстройство, както и техните семейства, почти винаги се намират в тежко финансово състояние, но са принудени да заплащат сами лечението си, а когато не могат, остават без такова.

В приетият на 04.08.2020 г. Закон за хазарта се казва следното по отношение на отговорното залагане:

„Чл. 10б. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2020 г.) За предотвратяване възникването на хазартна зависимост и решаване на проблемите, свързани с хазартната зависимост, организаторите на хазартни игри са длъжни да:

1. поставят на видно място във всички игрални зали, игрални казина, пунктове за приемане на залози и изплащане на печалби, интернет страници и

удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти:

а) съобщение за опасността от възникване на хазартна зависимост;

б) информация относно възможностите за консултиране и терапия на хазартна зависимост;

1. уведомят играчите за възможността да поискат вписване в регистъра по чл. 10г, ал. 1.“

Очевидно е, че законодателят признава съществуването на хазартната зависимост като заболяване, както и нуждата от консултиране и терапия, но в същото време не предвижда осигуряването на помощ за пострадалите под формата на услуги, финансирани поне частично от държавния бюджет или Националната здравноосигурителна каса.

В съотвествие с този закон организаторите на хазартни игри насочват своите клиенти към рехабилитационни програми, които не са безплатни, както и към Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта, която осигурява безплатно първоначално консултиране и насочване на всички нуждаещи се, но продължава да не получава никаква държавна или общинска подкрепа.

През юни 2020 г., преди приемането на промените в Закона за хазарта, изпратихме до Народното събрание становище с предложения за решаването на част от съществуващите проблеми с лечението на хазартната зависимост, но то не бе взето предвид. Едно от най-важните ни предложения беше и продължава да е Министерство на здравеопазването, като основна институция, ангажирана с грижата за здравето на българските граждани, да поеме водеща роля в борбата с хазартната зависимост и последствията от нея, тъй като това не е само социален, а психично-здравен проблем, който има и сериозни социални и икономически последствия.

В тази връзка предлагаме в бъдещата Стратегия за психично здраве на гражданите на република България 2020 – 2030 г. хазартната зависимост да бъде включена наравно със зависимостта към наркотици и алкохол, за да могат хазартно зависимите лица без дискриминация също да се възползват от рехабилитационни програми и социални услуги, които ще бъдат предлагани за останалите зависими лица с финансиране от държавния бюджет.

С уважение,

Светослав Кирилов, Председател на УС

Светлана Николова, Експерт на НИЛНАХ