Становище на „Фракарита България“ относно проект за преобразуването на Национален център по наркомании

До г-н Кирил Ананиев,

Министър на здравеопазването

 

СТАНОВИЩЕ

на Сдружение „Фракарита България“

Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за структурни промени в системата на здравеопазването

Уважаеми г-н Министър,

Представяме на Вашето внимание нашето становище, чрез което искаме да изразим своето несъгласие с предложението за преобразуване на Националния център по наркомании (НЦН) чрез вливането му в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

НЦН е специално звено в рамките на Министерство на здравеопазването (МЗ), което е създадено на основание на чл. 86 от ЗКНВП и има следните основни задачи съгласно Правилника за устройството си:

1. координация и методическо ръководство по проблемите на употребата, злоупотребата и зависимостта от наркотични вещества, включително на дейностите, свързани с превенция на употребата на наркотични вещества, с лечение и психосоциална рехабилитация на лица, злоупотребяващи или зависими от наркотични вещества, както и намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества;
2. специализиран контрол на лечебната дейност, осъществявана от програмите за лечение на лица, злоупотребяващи или зависими от наркотични вещества;
3. експертна дейност в областта на наркоманиите;
4. научни изследвания в областта на злоупотребата и зависимостите от наркотични вещества;
5. участие в подготовката на проекти на нормативни актове в областта на наркотичните вещества и прекурсорите;
6. участие в научни форуми от национално и международно значение по проблемите на наркоманиите;
7. методическо ръководство по отношение на изграждането и развитието на национална публична информационна система по проблемите, свързани с наркотиците;
8. функции на Национален фокусен център за наркотици и наркомании;
9. представителство на Република България в обединената европейска информационна система в областта на наркотиците и наркоманиите;
10. Центърът осъществява своята дейност самостоятелно и в сътрудничество с останалите здравни и лечебни заведения, както и с други ведомства, организации и институции;
11. Центърът осъществява дейността си в съответствие със Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, нормативните актове по прилагането му и действащите национални и международни стандарти в областта на превенцията, лечението и психосоциалната рехабилитация на лица, злоупотребяващи или зависими от наркотични вещества.

Също така, НЦН е основният изпълнител и координиращ орган при осъществяване на Националните програми за превенция, лечение и рехабилитация на зависимостите на Република България.

Един от мотивите във Вашия Доклад е, че (част от) функциите на НЦН се дублират с функциите на специализираната дирекция „Промоция на здраве, профилактика на болести и зависимости“ в Министерство на здравеопазването. Прави впечатление, че тази дирекция е създадена много по-късно от НЦН, дори неотдавна. В този смисъл би следвало да се направи извод, че именно Дирекцията дублира функциите на НЦН, а не обратното или с други думи, съществуването на тази Дирекция не може да бъде аргумент за преобразуването на НЦН.

Важно е да отбележим също, че за предназначението и конкретните функции на гореспоменатата Дирекция почти напълно липсва информация с публичен достъп, което създава неяснота относно функционалното състояние на тази структура и не позволява да бъде направена каквато и да е било публична оценка на нейната работа. На нас не ни е известно по какъв начин Дирекцията е изпълнявала задачи от Националната стратегия за борба с наркотиците (както е посочено в уебсайта на МЗ), тъй като при приемането на Стратегията за периода 2014 – 2018 година това звено не е съществувало, а Стратегията за следващия период все още не е приета, доколкото можем да съдим за последния факт по отсъствието ѝ от уебсайта на Министерство на здравеопазването.

Наименованието на Дирекцията „Промоция на здраве, профилактика на болести и зависимости“, както и наименованията на трите ѝ отдела – „Промоция и профилактика“, „Превенция на зависимости“ и „Контрол на наркотичните вещества“ – предизвикват у нас съмнение, че тази структура ще се занимава и със задачи, свързани с лечение и психосоциална рехабилитация на зависимости към наркотици, ако поначало такъв отдел дори не е бил създаден.

Друг от мотивите Ви е, че персоналът на НЦН е с малка численост, която не оправдава отделното административно и икономическо обслужване на тази структура. Имайки предвид, че НЦН е водеща обществено-здравна институция по проблемите на зависимостите, а не просто административно звено, ние бихме очаквали МЗ да направи анализ на нуждите на НЦН и да предприеме необходимите стъпки за подобряване на неговото функциониране, включително чрез увеличаване числеността на персонала и на трудовите възнаграждения. Тези стъпки биха осигурили увеличаването на експертния капацитет на НЦН и биха предотвратили текучеството на служители.

Ние считаме, че е отговорност на МЗ да осигури стабилните съществуване и работа на своите структури, включително и чрез отпускането на достатъчно средства за достойни трудови възнаграждения на персонала. За съжаление, във Вашия доклад забелязваме обратната логика – като че ли НЦН носи отговорност за това, че не получава достатъчно финансиране от МЗ, за да запълни и дори увеличи числеността на персонала си и поради тази причина цялата структура трябва да бъде закрита.

Имайки предвид каква малка част от финансирането, предвидено по Националната стратегия за борба с наркотиците 2014-2018, бе отпусната и колко малко е по принцип участието на държавата до този момент в решаването на проблемите на зависимостите, недостатъчното финансиране на единствената структура, занимаваща се специално с наркоманиите, и поредното намерение тази структура да бъде закрита (преобразувана) не говорят за намерение от страна на МЗ да се ангажира повече с предотвратяването и лечението на сериозни заболявания като зависимостите, а точно за обратното.

Трети мотив във Вашия Доклад е, че щатната численост на Националната експертна лекарска комисия не е достатъчна за ефективното осъществяване на възложените ѝ контролно-методически, експертни и консултативни функции. За нас остава крайно неясно защо МЗ не намира друга възможност за увеличаване на щатната численост на НЕЛК и как изобщо се е стигнало до извода, че тази цел може да бъде постигната именно и единствено чрез отнемането на щатни бройки от НЦН.

Съгласно Вашия Доклад, с преобразуването на НЦН се изпълнява политиката на правителството за създаване на добре работещи администрации и ясно дефиниране на техните функции и отговорности. Функциите и отговорностите на НЦН не са били неясно дефинирани до този момент, още повече, че те са определени в ЗКНВП. В същото време Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) никога не е имал отношение към лечението и психосоциалната рехабилитация на зависимости към наркотици (или каквито и да е било зависимости) и това очевидно не влиза във функциите на тази структура. Изхождайки от това, за нас остава неразбираемо как вливането на НЦН в НЦОЗА ще доведе до по-ясно дефиниране на административни функции и отговорности.

Притесненията ни, че въпросът с лечението и психосоциалната рехабилитация на наркомании ще получава още по-малко внимание след преобразуването на НЦН се засилват и от частичната предварителна оценка на въздействието, в която ясно се казва:

„Подобряване на здравето на нацията е стратегическа цел в програмата на правителството. В т.1 е залегнало „Въвеждане на интегриран подход за намаляване употреба на наркотични вещества и за справяне с нарастващия процент на наркозависимите подрастващи.“ Националният център за опазване на общественото здраве и анализи изпълнява дейности по опазване на общественото здраве, промоция на здравето и профилактика на болестите, информационно осигуряване на управлението на здравеопазването. Все повече се акцентира върху превенцията и предотвратяване на вредните фактори, влошаващи условията на живот на българските граждани. Вливането на НЦН в НЦОЗА би спомогнало за по-ефективно изпълнение на дейностите по опазване на здравето на отделните индивиди и превантивните дейности, целящи намаляването употребата на наркотични и други субстанции, вредни за човешкото здраве.“

Никъде в оценката на въздействието не се говори за грижа от какъвто и да е било тип за хората, които вече са зависими. Имайки предвид, че освен зависими към наркотици, в България има и голям брой хора, които са зависими към алкохол и хазарт, ние от години очакваме дейностите на НЦН да се разширят, за да обхванат и тяхното лечение, но вместо това самото съществуване на тази структура се поставя под въпрос. По какъв начин НЦОЗА ще включи в своите функции и отговорности лечението на зависимости, кога ще стане това, от кои нормативни актове ще се регулира тази промяна не става ясно.

От оценката на въздействието не става известно и как НЦОЗА ще комуникира с неправителствените организации (НПО), частните практики, осъществяващи лечение, и гражданите – по какъв начин тази комуникация ще бъде подобрена и по какъв точно начин услугите на преобразувания НЦН ще станат по-ефективни. Дългогодишният опит ясно показва, че колкото по-голяма е една административна структура, толкова по-затруднен е контактът и толкова по-бавно става взаимодействието с нея.

Имайки предвид, че повечето програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими от наркотични вещества, се осъществяват от частни практики, всички програми за намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества се осъществяват от НПО и повечето програми за психосоциална рехабилитация също се осъществяват от НПО, е от огромно значение да се направи далеч по-задълбочена оценка на въздействието именно върху тези организации.

Не открихме данни и как преобразуването на НЦН ще се отрази на изпълнението на Националната стратегия за борба с наркотиците, което за нас е тревожен сигнал. Тази Стратегия изразява цялостната политика на правителството и на държавата по отношение на един изключително сериозен проблем, а в същото време никъде в оценката на въздействието и във Вашия доклад не се говори за нея.

От Проекта на Постановление на Министерския съвет става ясно, че се заличава наименованието на НЦН, а на негово място ще се използва наименованието на НЦОЗА, тъй като НЦН повече няма да съществува като структура. В същото време никъде във Вашия доклад не се споменава фактът, че заличаването на НЦН не може да се случи без промени в ЗКНВП, които от своя страна не могат да бъдат направени чрез Постановление на Министерски съвет. Този момент е пропуснат и в оценката на въздействието, като всичко това буди у нас най-малкото недоумение.

Имайки предвид сегашното желание на МЗ да закрие НЦН като отделна структура, както и предишните опити работата му да бъде спряна, считаме, че сме свидетели на една последователна политика за заличаване и на малкия напредък, който България отбелязва в решаването на проблемите на намаляването на търсенето на наркотични вещества.

Сдружение „Фракарита България“ чрез своите структури Програма за рехабилитация на зависими „Солидарност“ и Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта вече над 15 години работи в областта на зависимостите и си сътрудничи с НЦН по различни задачи и на различни нива. Ние не отричаме, че в работата на Националния център по наркомании е имало и има пропуски и слабости, но нашето очакване в този случай е Министерство на здравеопазването да направи необходимите стъпки за засилване капацитета на НЦН, а не да търси начини да го разтвори в една по-голяма администрация, размивайки напълно фокуса върху проблемите с употребата на наркотици.

Ето защо Ви предлагаме следното:

1. Спешно да се проведе открито публично обсъждане за подобряване на функционирането и капацитета на НЦН.
2. Да бъде решен въпросът с липсата на сграда за НЦН чрез намирането на подходяща такава на място, което е удобно за организациите и гражданите.
3. Да се привлече широката общественост за обсъждане на цялостното приемане и осъществяване на национална политика по проблемите на намаляването на търсенето на наркотични вещества.
4. С помощта на всички ангажирани в областта на зависимостите да се обсъди приемането на национални политики по отношение на зависимостта към алкохол и към хазарт, каквито до момента не съществуват.

С уважение,

Светослав Кирилов,

Терапевтичен директор на Сдружение „Фракарита България“

Светлана Николова,

Експерт на Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта

Екип на Сдружение „Фракарита България“