Когато променя нагласата си, светът също се променя

Казвам се П., завърших Програмата на АРЗ „Солидарност“ през 2010 г.

Преди да направя крачка към рехабилитацията си, животът ми беше хаотичен – като на всеки зависим човек. В клопката на употребата не остава място за почти нищо друго като връзки и интереси. Нямах представа и не вярвах, че мога да живея по друг начин, не обръщах внимание на това какво преживявам. Всеки ден беше сам за себе си, без някаква последователност, потънал в илюзията, че някой ден нещо от само себе си ще се промени. Не вярвах, че аз имам силите да променя нещо или че нещо зависи от мен. Често се затварях в себе си и не допусках  нито някой да се доближи, нито нещо да излезе от мен. Криех и не давах на света и близките си да ме видят такава, каквато съм. Не можех да намеря начин да се свържа с другите и да ми е приятно, без да употребявам алкохол и наркотици. Чувствах се неразбрана и чужда за света и другите хора.

В рехабилитацията си не веднъж се сблъсквах с определени трудности, но с времето разбрах, че да променя начина, по който съм се научила да гледам на себе си, света и другите хора, не е никак лека задача.

Научих се, че един неуспех не означава, че всичко е свършило – че мога да постигам целите си. Научих за себе си, че съм по-силна, отколкото някога съм предполагала и че да бъда отговорна към себе си и другите може да бъде приятно и възнаграждаващо.

Научих се да разпознавам истинските си нужди и желания и целите, които могат да ме направят щастлива.

Научих се да инвестирам усилия в нещата, които обичам и да не похабявам енергия за неща, които ми пречат.

Научих се да общувам и да се забавлявам, без да употребявам наркотици, намерих нови интереси и стремежи.

Научих се да вярвам, че решенията ми са правилни и няма нищо страшно в това да отстоявам мнението си. Научих се да се ценя повече, да се харесвам и да не си слагам сама капани като отлагам важните за мен неща, дори и да не са ми винаги приятни точно в момента.

Научих се да поставям граници в отношенията си с другите и да не допускам да бъдат нарушавани принципите и ценностите ми.

Научих, че в живота има трудни моменти и периоди, но никой такъв не е завинаги и аз имам силите да се справя с тях.

Научих, че като променя нагласата си и светът също се променя – започвам да го виждам с нови очи :-).

В края на рехабилитацията беше един от най-трудните ми периоди, тъй като натискът от реалността беше доста нараснал. Имах финансови затруднения, трябваше да започна да работя, за да мога да облекча семейството си и си дадох сметка, че ставам нетърпелива да се впусна в реалния живот и да започна да изпълнявам всичко, което съм планирала. Мисля, че най-важното нещо за мен в този момент беше, че не се поддадох на импулса да „скоча” бързо в новото начало, а си дадох достатъчно време, въпреки затрудненията ми. Следвах стриктно планираните от мен стъпки и резултатът беше, че успях да изградя една стабилна основа на новия си живот.

Всички тези усилия бяха една инвестиция, която сега ми се отблагодарява. Намерих призванието си и знам, че докато следвам целите си и не спирам да вярвам в себе си, докато поддържам наученото, ще мога да водя един пълноценен живот. И в този живот вече не съм сама, а имам до себе си хора, на които мога да се доверявам и които вярват в мен.

Моето мото е: „Пътуването от хиляда мили започва с една стъпка. Моята първа стъпка беше в „Солидарност“.

П.