Споделено
Аз успях!
От банална, грозна, болна и деградираща, моята история, свързана със зависимостта ми към наркотиците, се превърна в радост и удовлетворение от себе си и живота. Разбира се трябваше да премина през борбата, съмненията и опитите за „бягство” и отказ…, но в крайна сметка аз избрах свободата.
Не искам да описвам до болка познати подробности около периода на зависимост, а ми се иска да наблегна на нещо по-различно и според мен по-важно – периода на лечение на зависимостта, а и след това.
Когато бях на 13 години ме изнасилиха. Градът, в който живеех, е малък и „новината” бързо се разчу. За детската ми психика това беше удар – подигравки, унижения, липса на разбиране и подкрепа…Така започнах да употребявам наркотици. Надявах се да ми помогнат да преодолея срама, болката, самотата. И докато в началото това се случваше, постепенно преминах границата. Превърнах се в чудовище, неспособно да обича (нито себе си, нито другите), безразсъдна, лекомислена, с „ценностна” система, която единствено включваше пари и дрога…
Така изминаха няколко години. Завърших (като по чудо!) гимназия и това го считах за огромен успех. Но реално погледнато…за всичките тези години постигнатото се изразяваше в дистанциране от семейството и хората, в неколкократните ми опити за самоубийство, многобройни лъжи и фалшиви реалност и илюзии…Реших, че е крайно време да започна да се лекувам! Преминах през различни комуни (както в България, така и в чужбина), през самолечения и други организации, но все с един и същ резултат- временен, краткотраен. Започнах да се отчайвам, защото вече наистина, а не само за пред другите, исках да си върна независимостта.
На 25 години (края на 2007 г.) мама ми каза: „Искаш ли да опитаме нещо различно?” Бях скептично настроена. „Това е дневен център, в София”- продължи тя. Бях вече изморена от провалите си, невярваща, че някой може да ми помогне. Съгласих се и отидохме да видим какво ще ни предложат „поредните”. Още тук искам да вмъкна и подчертая дебело, че за моя, а и за всички, които държат на мен, радост, „Солидарност” се оказаха различни и единствени.
Това, което ме привлече и очарова и за което до ден днешен, когато го споменавам, провокира сълзи в очите ми, бе заинтересоваността на психолозите, които още докато бях в детокс вкъщи, не преставаха да се обаждат и да се интересуват от състоянието ми – физическо и емоционално. Съгласих се да започна програмата.
В началото ми беше адски трудно – не исках да приема вътрешните правила, спорех, противях се на думите на психолозите, че за да спра да употребявам, трябва първо да се променя… Че какво ми имаше? Първите два месеца бяха много труден период от лечението на зависимостта. Но никой от екипа не се уморяваше да разговаря с мен, да се интересува от мен, да се бори заедно с мен; семейството ми ме подкрепяше…и в един момент се почувствах сигурна, сигурна да се предам, да опитам, да се пречупя и променям. И това мое решение приемам за най-важното в целия ми дотогавашен живот. Благодарение на моите усилия, на професионалната работа на екипа в „Солидарност”, на една смислена и взаимна помощ и от страна на другите участници в програмата, мога гордо и с усмивка да заявя, че сега съм независима, себеуважаваща се, пълноценна личност. Всичко, което съм искала, но не съм могла да постигна, заради злоупотребата с наркотичните вещества, сега ми се вижда реално постижимо и много по-стойностно. За да не говоря просто така – разбираме се, уважаваме се с членовете на семейството ми (много от които бяха се отрекли от мен), станах по-самостоятелен и отговорен човек, приеха ме да уча в университет, имам разкошен годеник, който също много ме подкрепяше и ми помагаше в лечението, минах интерфероновата програма, защото искаме да си имаме бебче…
Сега, след три години ремисия, съм убедена, че съм поела по правилния за мен път и съм щастлива, че успях да се преборя с този проблем. Може би никога няма да забравя живота си на наркоманка, защото обръщайки се назад този спомен само ми помага да продължавам напред, да продължавам да се боря, да продължавам да се развивам…
Пожелавам ти такъв, а и по-голям успех и на Теб,
М.В.
Предишни
- Да се бориш за детето си срещу зависимостта
- Аз мога, ще успея
- Доверието ми помогна
- Нищо не е по-ценно от днешния ден
- В началото не вярвах, че мога да се излекувам
- Победите, постигнати с постоянство, са най-сладки и ценни
- Осъзнах, че преди съм отхвърлял хората поради страха си, че аз ще бъда отхвърлен
- Място за промяна
- Как ми повлия програмата на „Солидарност“
- Вече не съм сама
- Промених живота си
- Откривам се отново
- Надежда има
- Как ми помогна „Солидарност“
- Просто защото е възможно
- Аз успях!
- Слабост е да си затваряш очите за проблема и да не търсиш адекватното му решение
- Когато променя нагласата си, светът също се променя
- Историята на В.
Новини
Асоциация „Солидарност“ организира група за подкрепа на хора с обсесивно-компулсивно разстройство
Групата за подкрепа на хора с ОКР ще започне през април 2024 г.
ЗАГОРКА подкрепя Информационната линия за алкохола и други зависимости на „АРЗ Солидарност“
ЗАГОРКА подкрепя „АРЗ СОЛИДАРНОСТ“, като цели допълнително да насърчи отговорната консумация и превенцията.
Събития
Футболен турнир, 2020 година
От 23 до 25 октомври 2020 г. в Национална футболна база „Бояна“ се проведе седмото издание на международния футболен турнир „7:0 за хората срещу зависимостите“, в което за пореден път…