Надежда има

Здравейте,

Аз съм на 28 г. – сравнително млад! Израснах в умно и интелигентно семейство, но въпреки доброто възпитание, което съм получил, попаднах в капана на алкохолната зависимост.

Сериозната ми употреба  на алкохол и загубата на самоконтрол върху употребата се равняват 7 год., а съм зависим от около 10 год.

Признавам, че наистина ми е трудно, когато пиша тези редове, защото много неща има за казване, а думите са малко! На мен лично ми отне години, докато призная проблема пред себе си, а когато вече го направих се усещах твърде изнемощял да се боря с него, много неща се бяха променили, много близки хора изгубих, не харесвах живота, който водех и не виждах смисъл в това да се боря след толкова изгубени години. И е логично, нали?

Семейството ми се разпадна, приятелите ги няма, на никого не му пука какво преживявам, дали имам проблем, дали имам нужда да споделя…какво разбират те? А и вече съм стигнал дотук, вече ме гледат с насмешка и говорят зад гърба ми и да съм се чувствал сам, сега вече наистина е така. Какъв наистина е смисълът да се боря, след като и така ми е добре???

Обръщам се към всички, които започват да осъзнават, че ще имат проблем с алкохола; към всички, които вече са го осъзнали, но смятат, че имат все още волята да се справят; към всички, които са на моята възраст и мислят по начина, който описах; както и към всички, които вече са се примирили с този проблем!!!

Тук аз намерих начин да се боря. И той е много простичък. Всеки от нас го знае, но никой не вярва или поне не го използва. А това е силата на единството! Това е силата да работиш в група (което е целта и основата на програма „Солидарност“), да се бориш заедно с другите, да подкрепяш и да те подкрепят, да разбираш и да получаваш разбиране, да се чувстваш пълноценен, като помагаш, но не и засрамен да кажеш, че имаш нужда от помощ. Има много аспекти на помощ в тази програма, но за мен работата в група най-много ми помогна!!!  Тези, които започват да осъзнават, че ще имат проблем, елате тук и чуйте нашите грешки, за да не ги правите и после да съжалявате! Тези, които са го осъзнали, но мислят, че могат да се справят-не е така!!! Спрете се, докато все още е време. Вярно е , че има хора, които без чужда помощ са спрели да употребяват, които са с много, ама много силна воля. По статистика съм чел, че такива хора са 1 на 100 000 души. Смятате ли, че именно вие сте този един човек? Дори така да е, няма ли все пак да е по-добре да изминеш по-лесния път и да не търсиш отговорите сам?

Тези, които са на моята възраст и мислят като мен – помощ има, и то адекватна и наистина добра! Истина е, че не всичко ще се върне, както е било, че ще се наложи да живеем с част от загубите и занапред. Неизбежно е! Но трябва ли да пропилеем и останалото? Път има за справяне, начини има, аз ги открих! Сега е точно средата, в която човек може да спре и да не загуби всичко, а напротив да гради в нова посока за по-добър живот.

И тези, които са на възраст и вече са се примирили с проблема си, помня думите на дядо ми, които бях забравил, но сега често си ги припомнят и ме крепят „Не е важно, внучето ми, какви грешки си правил, дали си ги поправил или не! Хората помнят как си решил да си отидеш след като си ги направил. С достойнство или не! Това ще помнят накрая!!!”

Надежда има, хора, открийте я и вие. Да завършим този живот по достоен начин!

М.К.