Историята на В.

В какво вярвах преди постъпването в Програма „Солидарност”?

Преди да вляза за лечение в „Солидарност” смятах, че истинските мъже не трябва да показват слабост, да изпитват болка или тъга, да се страхуват или срамуват от нещо в живота си. С годините търсих различни начини да скрия емоциите си и слабите си страни, да не разкривам от какво се страхувам и с какво не мога да се справя, докато един ден не открих наркотиците. Мислих си, че чрез тях мога да потисна гнева към случващото се около мен, болката от самотата, която ме съпътстваше дълго време,  и страха и срама от общуването с нови, непознати хора.

Какво научих в „Солидарност”?

От престоя си в „Солидарност” научих, че когато не се страхувам да бъда себе си, изразявам емоциите си и не се притеснявам за чувствата, които изпитвам, не изглеждам слаб в очите на околните.

През месеците на рехабилитацията си открих, че заради притесненията си и тревогите за това как ме виждат другите, се държа арогантно и грубо с хората около мен. Това ми пречеше да създавам и поддържам отношения с другите и останах сам – с никого не се разбирах, прекъснах много приятелства, отношенията ми с роднините ми се влошиха. Вярвах, че хората са лицемери и лъжци. Пазех се да не ме наранят и в същото време осъществявах сам най-големия си страх: да не остана сам.

По време на лечението си се преборих с предразсъдъците си, станах по-уверен в себе си и собствените си сили, научих се разпределям парите, с които разполагам, да управлявам времето си, да се справям с различни задачи и да почивам и забавлявам без употреба на наркотици.

На финала успях да възстановя контактите си със семейството, да подновя прекъснатите си връзки с приятели, да разговарям добронамерено със съседите ми в блока, в който живея. Най-трудно ми бе да възстановя взаимоотношенията ми със сестра ми, с която от години не разговаряме. Близките ми ме подкрепиха в лечението ми и ми помогнаха да възвърна доверието в себе си и в другите.

Благодарение на задачите, с които се заемах в Програмата, и от ролите ми на отговорник на деня, комендант, лидер в група, успях да се науча да поемам и нося отговорност, да казвам „не”, когато не съм съгласен, да работя в екип и да търся помощ при възникнали трудности. Умението да си сътруднича и да поемам отговорност ми помогнаха в последствие в различни ситуации – във взаимоотношенията ми с близки, приятели, на работа.

Какво се случи след приключване на рехабилитацията ми в „Солидарност”?

В началото, след приключване на интензивната форма на рехабилитацията ми, изпитвах доста затруднения, въпреки че с помощта на референта ми в Програмата, бях успял да си съставя план за близките месеци. Лутах се между това дали да насоча усилията си към продължаване на следването ми в НБУ или към намиране на работа. Получих добро предложение за работа, което не можех да пренебрегна и от няколко години работя като готвач в голям ресторант. Успях да издържа на работното напрежение, на очакванията на клиентите и колегите за бързина на обслужването, да развия умението да редувам ангажираност с почивка. Работата ми даде финансова сигурност, позволи ми да се изнеса от дома на родителите ми и да наема собствено жилище. След края на рехабилитацията си срещнах подходящата за мен жена, с която създадохме семейство и имам дете. Възстанових връзките си със семейството, с роднини и приятели. Успявам да се справям с ежедневието си и съм уверен в себе си.

В.