Да се бориш за детето си срещу зависимостта

Трудно ми е да се връщам към онези дни. Дни на болка, на гняв, на срам, на вина, на ужас и най-вече на безизходица. Усещаш, че си на дъното. Дупката е толкова дълбока, че няма излизане от нея.

И така около 3 години. Години на всякакви опити да се отървем от тази ужасна дума „зависимост“ (в нашия случай от алкохол). Живееш в някаква абсурдна ситуация. Всъщност не живееш, а само съществуваш. Няма да се спирам подробно през какво преминах. Сигурно като всички майки с моя проблем. Не знам. При мен основното беше изолацията. Не исках да виждам и да срещам никого. Имах чувството, че целия свят знае какво ме е сполетяло. А това за мен беше пълен провал – като майка, като…

Един ден голямата ми дъщеря (единствената ми опора в тази борба) ми каза: „Мамо, някъде грешим. Ако искаме да помогнем на сестра ми, трябва нещо да променим в поведението си, в отношението съм към нея, в действията си.“

И решихме да действаме. Казахме си, че няма как да няма някакъв начин. И го намерихме. Нашият начин се нарича „Солидарност“. Това го искахме ние, близките ѝ, а тя…

Предстоеше ни нова трудна стъпка – тя да поиска да дойде в центъра. Това беше дълъг процес, който продължи 7-8 месеца. Затова се зарадвах, когато ми каза: „Мамо, помогни ми! Няма да мога да се справя сама.“ Отговорих ѝ: „От кога чакам да ми кажеш това. С теб съм.“

На 9 октомври 2018 г. дойдохме в Центъра. Няма да забравя тази дата. Първото нещо, което почувствах беше, че не съм сама, че има хора, на които да се опра. Хора, на които веднага повярвах. И това са хората от екипа на „Солидарност.“

Г., юли 2020 г.