Phone

02‑971‑9920, 0884‑38‑9930

Facebook Twitter YouTube
Солидарност Фракарита
Сдружение “Фракарита България”

Споделено

Нищо не е по-ценно от днешния ден

Нищо не е по-ценно от днешния ден

В началото на програмата бях скептично настроен и си казвах, че не съм за там. Казвах си, че аз нямам проблем. Никога няма да забравя първия ден. Посрещна ме едно момиче със слънчева усмивка и малко по-късно разбрах, че ще ми бъде наставник и ще ми помага да се адаптирам към тяхната среда. Бях изплашен и малко притеснен, но бързо се почувствах приет. Дори след 2-3 дни започнах да правя забележки на нея и на другите…

След седмица се запознах и с моя референт в програмата (психологът, водещ случая ми). Тя ме посрещна с думите: „Ти ли си момчето, което не обича да го хвалят?“ Аз тогава наистина не обичах да ми дават положителна обратна връзка.

Първите 2-3 месеца мислех, че съм в програмата само заради семейството ми. Програмата ме научи обаче да съм по-постоянен в преодоляването на трудностите ми и да не се отказвам точно накрая. Научи ме, че съм равен с останалите и имам своето място сред тях, че съм пълноценен и без употреба на наркотици.

Малко по-горе казах за забележките към другите. Те бяха една от моите трудности – желанието ми да упражнявам контрол над хората. В програмата се научих да нося отговорност само за собственото си поведение, както и да планирам свободното си време по един конструктивен начин.

Първите месеци много често си тръгвах от Центъра – в ситуациите, в които ми беше трудно. Въпреки всичко не напусках програмата и се борех със себе си. Един ден, един от психолозите ми даде обратна връзка да оставя другите да носят отговорност за поведението си. Беше ми трудно, но така се научих да не поставям другите преди самия мен и едновременно с това да им помагам да се погрижат за себе си.

Групата за срещи ми беше много полезна. Почти винаги билетите за чувства бяха с негативни чувства спрямо мен и моето поведение. Аз носех на тази критика, но ми отне  доста време да се променя. Един билет беше положителен, а аз изпаднах в истеричен смях и се засрамих. Наистина ми беше трудно да приемам положителните обратни връзка. След тази конфронтация обаче това стана по-лесно.

Програмата ми помогна да си възвърна доверието на моето семейство и да се науча да споделям трудностите си с тях. Научи ме да бъда себе си и да приемам това, което съм, научи ме да бъда успешен и да вярвам в този успех.

Допуснах грешката да стана зависим, но се радвам, че бях в програмата и благодарение на нея се справих с проблема си. Благодаря на страхотния екип, който всеки един момент е до мен и ме подкрепя.

Сега съм във фаза на ресоциализация и вече прилагам наученото – стратегиите за справяне с високорискови ситуации и намирането на нова социална среда без употреба.

Моето мото е: „Нищо не е по-ценно от днешния ден!“ Ще се радвам, ако и вие изберете да преборите зависимостта си и изберете себе си.

Помнете, че промяната не е събитие, а е процес.

К., 02.2018 г.

Предишни

Новини

Помогнете ни да спасим Линията за подкрепа на зависими и техните семейства

Помогнете ни да спасим Линията за подкрепа на зависими и техните семейства

След 11 години непрекъсната работа, нашата Линия е заплашена от закриване. Тя е единственият мост в страната, който свързва специалистите и хиляди хора, нуждаещи се от помощ.

Кампанията ни в Платформата приключи

Кампанията ни в Платформата приключи

Вашата помощ ще ни позволи да работим до края на декември.

Събития

Отново ден за радост, ноември 2019

Отново ден за радост, ноември 2019

Днес празнуваме постиженията на наш клиент, който завърши успешно рехабилитационна програма „Солидарност“ – 28.11.2019 г.