В началото не вярвах, че мога да се излекувам

Всяко начало е трудно, като това да признаеш, че си зависим и да започнеш да се лекуваш. В началото, когато влязох в програмата, не вярвах, че мога да се излекувам от зависимостта си към наркотици. Няма да наблягам над това какво и колко време съм употребявала. Ще наблегна над това, че целият път, през който минах, за да се излекувам, беше труден, но успях.

С помощта на екипа на програма „Солидарност“ и на семейството ми успях да се върна към истинския живот. Ето ме сега, две години по-късно – ходя на планина, карам колело, работя, уча и тренирам. А преди тези 2 години не съм си и мислела, че мога да правя дори едно от тези неща. Радвам се, че успях да стигна дотук.

В програмата се научих да нося отговорност както за себе си, така и за другите. Научих, че няма нищо лошо да поискам помощ и е доста по-добре от това да се мъча сама и да се ядосвам. Научих, че човек е себе си, когато е адекватен и прави това, което иска.

Едно от най-важните неща според мен е, че няма нито един наркотик, който да заслужава да бъде употребяван, за да притъпи или замести емоциите ми. Обичам живота си, с неговите плюсове и минуси, такъв, какъвто е. Красив и приключенски.

Вярвам, че най-сполучливите връзки между хората се създават, когато си адекватен и искрен. Също така вярвам, че това, което ни прави щастливи, не са наркотиците, нито алкохолът. Напротив, това са моментите с близки, чисти и искрени хора. Бъди човек, добър човек!

С., януари 2018 г.