Осъзнах, че преди съм отхвърлял хората поради страха си, че аз ще бъда отхвърлен

Казвам се Х.

Преди да стана част от програмата на „Солидарност“, не си признавах, че и аз имам трудности и съм човек. Често се случваше да се самозабравям и да игнорирам неприятните неща. Наблюдателен съм и виждах чуждите пропуски и грешки. Манипулирах понякога, за да постигна целите си. Трудно се ограничавах. Исках всичко „сега и веднага“. Лесно се смущавах и бях много тревожен. Не умеех да сдържам импулсите си, да премислям и изчаквам, и често „скачах“ на дразнителите си. Запознаването с нови хора и/или започването на нови дейности ми носеха доста тревога. Често отхвърлях другите, не исках да си призная, че имам нужда от тях.

В „Солидарност“ осъзнах, че мога да си поставям цели, които да завършвам докрай. Разбрах, че мога да изпитвам удоволствие от обикновените неща в ежедневието, а не само от големите неща и че това, което ми се случва, зависи от мен. Осъзнах и че мога да променя нещо, ако искам тази промяна в живота си. Научих, че ако се отворя емоционално към хората и заявявам нуждите си, не се чувствам сам и усещам подкрепа. Научих се на ред, дисциплина, самоуважение, чистота, помощ в къщата, повече съобразителност. Осъзнах, че преди съм отхвърлял хората поради страха си, че аз ще бъда отхвърлен.

Сега вече забелязвам важни неща в хората: как подреждат приоритетите си, какво в действителност правят, а не само онова, което говорят. Най-важното може би е, че сега разчитам на себе си, а когато ми е трудно, търся помощ от други хора. Желанието ми за живот е това, което ме държи здрав. Продължих да следвам, завърших и сега професията, която съм си избрал, ми дава опора да стоя здрав и да се гордея със себе си. Успях да подобря отношенията с близките си хора и да разширя приятелския си кръг. Мога да осмислям преживяното и да го оставя да ме обогати.