Слабост е да си затваряш очите за проблема и да не търсиш адекватното му решение

Здравейте!

Юни 2013 година влязох в рехабилитационна програма „Солидарност“ заради проблеми с хероина. Опитах за първи път, когато бях на 20. Три години по-късно осъзнах, че имам сериозен проблем. После още три години се опитвах да се справя сам с проблема си. Въпреки ремисиите, детоксите и животът ми в чужбина – не успях. В момент на безизходица и отчаяние реших, въпреки честолюбието си, да потърся професионална подкрепа и това беше най-разумното решение, което бях взимал по отношение на моя проблем.

Исках промяна и я исках бързо, но рехабилитацията не е нещо, което става за два-три месеца. Зависимостта беше разбила всички сфери на моят здрав живот.

С много труд и усилие завърших успешно програмата през септември 2014 година. Не беше лесно, но не съжалявам за нито един ден прекаран в „Солидарност“. Минаването през четирите нива на програмата ми помогна да развия различни умения и да влизам в различни роли като групата и екипа ми бяха редовно коректив. Този коректив ми беше истинската подкрепа, която не ми показваше как да живея или какво да правя, а ме подкрепяше в това да си взема живота в ръце, да се справям с трудностите и да поемам отговорност за собственото си поведение.

Най-важно за моята рехабилитация беше, че се доверих. Доверих се в професионализма на екипа и принципите на програмата. Доверих се на моя референт, който ми каза, че рехабилитация от хероин или от която и да е зависимост не става, ако не съм напълно чист от психоактивни вещества. Доверих се на референта ми, когато ми каза, че не съм зависим, защото съм глупав, както си мислех в самото начало, а че проблема, който имам е емоционален.

В „Солидарност“ научих, че не съм слаб човек, както повечето обичат да ни наричат, а точно обратното, ако трябва да пиша със същите думи. Слабост е да си затваряш очите за проблема и да не търсиш адекватното му решение, а сила е да поемеш пътя на решаването му. За мен този път го вървях до скоро със „Солидарност“ – групата и екипа, които ги почувствах много близки, с които споделяхме опита си, бяхме открити и имахме истински отношения.

Казват, че нямало бивш наркоман. Това не е вярно, въпреки че изобщо фразата е тъпа. Предполагам се има предвид, че няма оправяне и че всички зависими са с едно лице. Почти всеки е опитвал алкохол, наркотици, хазарт – не всеки има нещастието да стане зависим, но развие ли се зависимост, според мен, повечето имаме реална възможност да се справим с проблема при две важни условия – желание за решаването му и търсенето на адекватна подкрепа.

Сега животът ми не е много лесен, но не е и много труден. Отскоро работя, успявам да се грижа за себе си, имам планове за близкото бъдеще, като цяло съм оптимистично настроен, а в трудните моменти знам, че винаги мога да разчитам на подкрепа от екипа на „Солидарност“.

Пожелавам успех на всеки, който тръгне по пътя на своята независимост!

С най-голяма признателност към групата и екипа!

Благодаря Ви!

А. А.